ето ме пак..доста дни след последната публикация. отново лакирани нокти, отново разбито сърце. грамофонната плоча пак е прекочила и се връща на един и същ отрязък. от време и от случки.
възможно ли е да харесвам живота си? да обичам драмата така, както обичам секса и мъжете? явно да. изглежда никак не съм се уморила да търся и да не намирам. чарът на това така чакано усещане .. усещането за пролетта, което (особено) в момента дебне на всеки ъгъл в парка и се усмихва иззад всеки кен от загорка. обичам загорка, мамка му. точка.

и все пак май ще трябва малко да попиша за кларнетка. съвсем я забравих покрай тия цъфнали вишни и какво ли не навън. горката малка брюнетка остана сиротна: никакви преживявания, никакви мъже, никакви драми. и все пак..

пролетта ме връща назад към тоя (пълен с котки*) пловдив, където ми се случиха толкова много неща за толкова малко време, че понякога се чудя дали изобщо това е реалност. и тъй като изобщо не ми идва наум с кого да изпия една бира на билкова, ще взема да се пораздрънкам.
хух..той бе около 35, безкрайно чаровен, обичаше да подарява "4erutti" и "6opard", всъщност. дали това е бил първият му успешен ход, или цялата загадъчност около лияността му - никой не знае. факт е, обаче, че кларнетка, която тогава бе просто калинка, зяпна още при първия сблъсък с тоя така очарователен мъж, леко прехвърлил ония години, в които може да прави онова, което поиска. за сметка на това, което, колкото и да прехвърля, няма да се каже излишно - (благо)състоянието. е, какво да се прави блондинките са меркантилни. както и брюнетките.
и тъй, калинка се завъртя в опиянението на константното изобилие и безмерното щастие. но, както казват на чист тутракански** - if it's too good to be true, it's probably not. който го е измислил това, има едно голямо от мене. и от калинка.
идеята тук е, че (eto tuk zagubih nad 1 000 simvola) някои неща наистина са постулати. колкото и да се мъчим, колкото и да бягаме от истината.
както бе максимално точно описано в един филм, който скоро гледах (An Education), в един прекрасен ден се появява истината в лицето на жена му, която (вече) му е родила едно(и повече) деца и живее само на 200м. от калинка.

тук навярно тарантино би казал: next 4apter

*имаше едно стихотворение за пловдив и за котките..въпреки че чета и котки не намирам. навярно от пролетта.. ;-)
http://www.litclub.com/library/bg/debelianov/plovdiv.htm
**поздрави на един сладур, чието име няма да споменавам. active sales, horizon ;-)