ето ме пак..доста дни след последната публикация. отново лакирани нокти, отново разбито сърце. грамофонната плоча пак е прекочила и се връща на един и същ отрязък. от време и от случки.
възможно ли е да харесвам живота си? да обичам драмата така, както обичам секса и мъжете? явно да. изглежда никак не съм се уморила да търся и да не намирам. чарът на това така чакано усещане .. усещането за пролетта, което (особено) в момента дебне на всеки ъгъл в парка и се усмихва иззад всеки кен от загорка. обичам загорка, мамка му. точка.
и все пак май ще трябва малко да попиша за кларнетка. съвсем я забравих покрай тия цъфнали вишни и какво ли не навън. горката малка брюнетка остана сиротна: никакви преживявания, никакви мъже, никакви драми. и все пак..
пролетта ме връща назад към тоя (пълен с котки*) пловдив, където ми се случиха толкова много неща за толкова малко време, че понякога се чудя дали изобщо това е реалност. и тъй като изобщо не ми идва наум с кого да изпия една бира на билкова, ще взема да се пораздрънкам.
хух..той бе около 35, безкрайно чаровен, обичаше да подарява "4erutti" и "6opard", всъщност. дали това е бил първият му успешен ход, или цялата загадъчност около лияността му - никой не знае. факт е, обаче, че кларнетка, която тогава бе просто калинка, зяпна още при първия сблъсък с тоя така очарователен мъж, леко прехвърлил ония години, в които може да прави онова, което поиска. за сметка на това, което, колкото и да прехвърля, няма да се каже излишно - (благо)състоянието. е, какво да се прави блондинките са меркантилни. както и брюнетките.
и тъй, калинка се завъртя в опиянението на константното изобилие и безмерното щастие. но, както казват на чист тутракански** - if it's too good to be true, it's probably not. който го е измислил това, има едно голямо от мене. и от калинка.
идеята тук е, че (eto tuk zagubih nad 1 000 simvola) някои неща наистина са постулати. колкото и да се мъчим, колкото и да бягаме от истината.
както бе максимално точно описано в един филм, който скоро гледах (An Education), в един прекрасен ден се появява истината в лицето на жена му, която (вече) му е родила едно(и повече) деца и живее само на 200м. от калинка.
тук навярно тарантино би казал: next 4apter
*имаше едно стихотворение за пловдив и за котките..въпреки че чета и котки не намирам. навярно от пролетта.. ;-)
http://www.litclub.com/library/bg/debelianov/plovdiv.htm
**поздрави на един сладур, чието име няма да споменавам. active sales, horizon ;-)
вторник, 30 март 2010 г.
вторник, 16 март 2010 г.
..докато ми изсъхне лакът за нокти и изсушителят обхване моята неустойчива на разливания клавиатура на античния gateway, който си закупих от щатите с малкото останали пари едно лято, драсвам няколко реда, за които, признавам си - не бях планувала. не се стърпявам, обаче да споделя на /91-8*/= 83 човека, сред които може би и жени, че бих искала да продължа с историята за принца, обаче по телевизията дават пътеводител на галактическия стопаджия. някак не мога да се съсредоточа, когато дават любимите ми глупости. любимите, веднага след сър уди алън, който е царят на безпорядъчното писане. и все пак, ще пробвам да се върна към личния си експеримент и (не)желаните последствия от него..
общо-взето няколкото месеца, които ми се случиха в началото на лятото бяха безкрайно наситени с емоции /предимно от моя страна/. обикновено не отдавам значение на каквито и да било съмнения, ревност, желание за притежаване, безочливи телефонни проверки, много приказки, типично женски номера, обсъждане с часове по телефона и прочее, но изведнъж се превърнах в истинска жена..с безумните почасови проверки на профила на съответния принц, опити да се вникне в определени фрази с оглед пълното разнищване на иначе случайно подметнати коментари и още и още, и още..! не знам кому са нужни тия глупости, казвах си аз преди тоя момент, докато в един момент над главата ми се появи оня, женски облак, пълен с глупости: обича ме, не ме обича; изневерява ми; пие ли сега бира с приятели, или кой знае какви ги върши с некоя друга калинка или блондинка /всъщност, после се оказа, че е била блондинка/. изобщо, моята интуиция започна да работи на пълни обороти и да ми създава 24-4асови дерзания, които никак не бяха присъщи за мен и точно поради тая причина ги ненавиждах. придобих ония притурки към съществото, наречено жена, които моите другарчета от детството - момчетата, ми бяха орязали. и ме адски заболя.
оказа се, че това си е работа на пълен работен ден. ровенето във facebook&twitter профила му, внимателното проучване на всяка коментираща жена, анализите на неговите texts ми отнемаха почти целия (работен) ден. и понеже, колкото и да го отричах, се виждахме сравнително рядко..и нощ. уважаеми (f) четящи, ще ви спестя драмите, но това не води до нищо добро: не приемайте тази практика. тя е унищожителна. както се оказа и в конкретния случай. той замина на пътешествие с някаква госпожица. и по-интересното: аз почти го закарах дотам ...
след 1,5 кг. шоколадов сладолед и една английска комедия, го бях преживяла.
когато (след няколко седмици) се обади, бе учуден защо не съм никак тъжна, че ме зарязва. и ми обясни как всички негови приятели били влюбени в мен /освен него/.
сбогом. и благодаря за рибата.
*91 е броят на посещенията в блога ми към момента на статията
**8 са моите посещения
общо-взето няколкото месеца, които ми се случиха в началото на лятото бяха безкрайно наситени с емоции /предимно от моя страна/. обикновено не отдавам значение на каквито и да било съмнения, ревност, желание за притежаване, безочливи телефонни проверки, много приказки, типично женски номера, обсъждане с часове по телефона и прочее, но изведнъж се превърнах в истинска жена..с безумните почасови проверки на профила на съответния принц, опити да се вникне в определени фрази с оглед пълното разнищване на иначе случайно подметнати коментари и още и още, и още..! не знам кому са нужни тия глупости, казвах си аз преди тоя момент, докато в един момент над главата ми се появи оня, женски облак, пълен с глупости: обича ме, не ме обича; изневерява ми; пие ли сега бира с приятели, или кой знае какви ги върши с некоя друга калинка или блондинка /всъщност, после се оказа, че е била блондинка/. изобщо, моята интуиция започна да работи на пълни обороти и да ми създава 24-4асови дерзания, които никак не бяха присъщи за мен и точно поради тая причина ги ненавиждах. придобих ония притурки към съществото, наречено жена, които моите другарчета от детството - момчетата, ми бяха орязали. и ме адски заболя.
оказа се, че това си е работа на пълен работен ден. ровенето във facebook&twitter профила му, внимателното проучване на всяка коментираща жена, анализите на неговите texts ми отнемаха почти целия (работен) ден. и понеже, колкото и да го отричах, се виждахме сравнително рядко..и нощ. уважаеми (f) четящи, ще ви спестя драмите, но това не води до нищо добро: не приемайте тази практика. тя е унищожителна. както се оказа и в конкретния случай. той замина на пътешествие с някаква госпожица. и по-интересното: аз почти го закарах дотам ...
след 1,5 кг. шоколадов сладолед и една английска комедия, го бях преживяла.
когато (след няколко седмици) се обади, бе учуден защо не съм никак тъжна, че ме зарязва. и ми обясни как всички негови приятели били влюбени в мен /освен него/.
сбогом. и благодаря за рибата.
*91 е броят на посещенията в блога ми към момента на статията
**8 са моите посещения
неделя, 14 март 2010 г.
Коректно написано, предварително се извинявам на евентуалните си читатели, че ще премина на опростен правопис* (благодаря ти, Роналд Шерникау/Ronald Schernikau** за това, че ме "светна"). Този правопис ми позволява да изразявам себе си по-бързо, без да натискам shift.
добре, че никой не ми е чел блога /ама наистина никой/, та да го вкарам малко в ред.
***
и така..последният път, виждам, кларнетка си направи регистрация в един сайт за запознанства /на който няма да споменаваме името/ и..сега, преди да отчетем резултата бих искала да спомена, че тази регистрация бе съвсем скоро и инцидентно закрита..тъй като кларнетка малко се поувлече. но после за това. и така:
стъпка 1.
прелюдия
както казах, сайтът няма да го споменаваме. само ще ви обадя, че е доста посещаван. много хора, всички от които, разбира се, търсят нещо. и всички си вярват, че това нещо е любовта, а после започват да питат "с какво си облечена". като че ли пък си длъжна да си облечена...ама хайде: светът е пъстър и сексуалности всякакви.
стъпка 2.
моментът на регистрация
регистрирах се аз, сложих си снимки, на мен, самата, тъй като, който и да попитате, ще ви каже, че няма по-голям нарцис от мен. и по-красива няма. започна се една безумна кореспонденция. влизах всяка вечер, без изключение, с колкото и проблеми да е трябвало да се справям през деня. бях безкрайно упорита и убедена, че ще се жертвам заради експеримента. а тя каква стана...
стъпка 3.
безумни разговори. още по-безумни срещи. най-безумни последици.
ох, тая стъпка е най-трудна за списване. и това е, защото с кларнетка така се увлякохме /по-скоро аз се увлякох, а кларнетка стана все по-пасивна/, че границата с действителността все повече се разми. толкова, че в един момент забравих, че ходя по срещи заради малкия си експеримент, а не защото имам нужда от срещи с подобни мъже.
стъпка 4.
все повече чалга, все по-малко кирилица
чалгата не е музика, чалгата е култура, бързам да уточня. в тая връзка: безброй много хора са се превърнали в чалга фенове. живеят чалга живот, харесват чалга жени и пият чалга напитки. започнах да пия от тези напитки и да се убеждавам, че не са чак токова лоши. ч-то в живота ми започна се се уголемява и в един момент кларнетка оживя. аз й дадох тяло, т.е. тя си взе моето и не знаех кога ще ми го върне. не й се противопоставях, защото забравих, че не ми харесва. . .
стъпка 5.
принцът. не малкия, с малкото п.
гнусотията на всичката чалга започна да ми идва повечко. в един момент избрах възможно най-нечалга вариант и реших да отида на среща. облякох подобаващи дрехи, наметнах се с една доза чар и ... трясс!! изведнъж се завъртях в необществената пералня на чувствата - нещо, от което мислех, че съм се оперирала отдавна. видиш ли, младежът сбъдна всичките ми кошмари, знаейки колко е специален /знаейки, казвам, защото наистина се оказа специален, глава до глава със сър норман фостър, това светило светнало/. най-общо казано кларнетка се събуди от зимния сън и се настрои на пролетна вълна. за съжаление, в най-неподходящия момент: есента.
...
*Eduard Schernikau е немски писател, роден в западна германия. той е краен комунист и, за съжаление, успява да премине в източна германия само няколко месеца преди падането на стената. **чисто на графично ниво, книгите му се отличават с липса на така характерните за немския език главни букви. пунктуацията, обаче, си е там ;-)
добре, че никой не ми е чел блога /ама наистина никой/, та да го вкарам малко в ред.
***
и така..последният път, виждам, кларнетка си направи регистрация в един сайт за запознанства /на който няма да споменаваме името/ и..сега, преди да отчетем резултата бих искала да спомена, че тази регистрация бе съвсем скоро и инцидентно закрита..тъй като кларнетка малко се поувлече. но после за това. и така:
стъпка 1.
прелюдия
както казах, сайтът няма да го споменаваме. само ще ви обадя, че е доста посещаван. много хора, всички от които, разбира се, търсят нещо. и всички си вярват, че това нещо е любовта, а после започват да питат "с какво си облечена". като че ли пък си длъжна да си облечена...ама хайде: светът е пъстър и сексуалности всякакви.
стъпка 2.
моментът на регистрация
регистрирах се аз, сложих си снимки, на мен, самата, тъй като, който и да попитате, ще ви каже, че няма по-голям нарцис от мен. и по-красива няма. започна се една безумна кореспонденция. влизах всяка вечер, без изключение, с колкото и проблеми да е трябвало да се справям през деня. бях безкрайно упорита и убедена, че ще се жертвам заради експеримента. а тя каква стана...
стъпка 3.
безумни разговори. още по-безумни срещи. най-безумни последици.
ох, тая стъпка е най-трудна за списване. и това е, защото с кларнетка така се увлякохме /по-скоро аз се увлякох, а кларнетка стана все по-пасивна/, че границата с действителността все повече се разми. толкова, че в един момент забравих, че ходя по срещи заради малкия си експеримент, а не защото имам нужда от срещи с подобни мъже.
стъпка 4.
все повече чалга, все по-малко кирилица
чалгата не е музика, чалгата е култура, бързам да уточня. в тая връзка: безброй много хора са се превърнали в чалга фенове. живеят чалга живот, харесват чалга жени и пият чалга напитки. започнах да пия от тези напитки и да се убеждавам, че не са чак токова лоши. ч-то в живота ми започна се се уголемява и в един момент кларнетка оживя. аз й дадох тяло, т.е. тя си взе моето и не знаех кога ще ми го върне. не й се противопоставях, защото забравих, че не ми харесва. . .
стъпка 5.
принцът. не малкия, с малкото п.
гнусотията на всичката чалга започна да ми идва повечко. в един момент избрах възможно най-нечалга вариант и реших да отида на среща. облякох подобаващи дрехи, наметнах се с една доза чар и ... трясс!! изведнъж се завъртях в необществената пералня на чувствата - нещо, от което мислех, че съм се оперирала отдавна. видиш ли, младежът сбъдна всичките ми кошмари, знаейки колко е специален /знаейки, казвам, защото наистина се оказа специален, глава до глава със сър норман фостър, това светило светнало/. най-общо казано кларнетка се събуди от зимния сън и се настрои на пролетна вълна. за съжаление, в най-неподходящия момент: есента.
...
*Eduard Schernikau е немски писател, роден в западна германия. той е краен комунист и, за съжаление, успява да премине в източна германия само няколко месеца преди падането на стената. **чисто на графично ниво, книгите му се отличават с липса на така характерните за немския език главни букви. пунктуацията, обаче, си е там ;-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
