сряда, 11 август 2010 г.
събота, 17 юли 2010 г.
световното vol.1
Facebook RSVP: П*** Плейс* обича жените на футболните феновеееех, най-накрая седнах да разкажа малко за кларнетка. и то в най-голямата жега, егати. отварям една бира по случая и се чудя откъде да започна, какво ли се чудя като държа жокера в ръцете си, световното, естествено.
наред с вестите около топката jabulani, ексхибиционизма на един народ (или поне на Краля), voulles vous vulvuzaılle madmoıselle, красивите испанци и прочее, световното е една добре смазана машина за бира /водка, кола, уиски...etc./ и дигитални телевизори "на промоционална" (обикновено) двойна цена.
да си кажа честно, трудно правя разлика между LED, HD и всички останали технологии, и респективно пет пари не давам какво е, стига да се вижда достатъчно добре, сиреч, >47", обаче виж, бирата /водката, колата, уискито...etc./са ми много любими. и през всичките 32 /трийсет и два/ дни си казвах, че трябва да пия по-малко. пил си, пил си..лягай си. при това сам.
ама..тя приказката затова е в мъжки род, защото на хората им е ясно какво става с женската психика и физика след третата водка: всичко крещи да бъде изложено на показ и възхищение. поне до сутринта, когато започват да навлизат първите слънчеви лъчи /заедно с първите спомени от снощи/ и да огряват леката издутина в съседната част на леглото. зениците се разширяват с бликва серия от въпроси ... , първият от които: защо, по дяволите?
защо блещукащият безимен пръст е така привлекателен, защо бялото боро на тоалетката вместо още една четка за зъби в банята, защо, защо, защо?
ей-такива ми ти мисли следват от безотговотно наливане на всичко с над 12% алкохол - количество крайно неприлично за една млада дама като Кларнетка. ей за това точно е виновно световното първенство, HD телевизорите и топката jabulani..
***
to be expatiatory continued
*едно заведение в Пловдив - б.а.
вторник, 20 април 2010 г.
не мога да повярвам, че ми се случва отново! или Господ ме наказва, или съпругите на бившите ми гаджета са впрегнали заклинателни сили .. едновременно. даже може би са направили едно спретнато RSVP със subject да й се върща тъпкано. каквото и да е, със сигурност им е отнело поне пет дни да наредят всичката тематика на събитието..
колко много мразя петъците. едната половина от работещите го удря яко на живот, в същото време останалата половина иска всичко да свърши преди края на работната седмица. безумие. тотално безумие. нескончаемо лутане, престорена заетост и средно 103 посещения на всички възможни нюз-руумове, фейсбук, туитър и пр. и пр. а аз ще бачкам и в събота, и в неделя. и няма да се срещам с интересни хора. нито пък ще правя интересни неща. в това число и онази трибуквена* дума, към която всички така устремено се засилват в петък вечер, та чак до понеделник сутрин. какво пък толкова. ще го преживея.
къде е кларнетка? егати. направо съм я забравила тия дни. не съм сигурна дали още е с мен или не е - така се е покрила. но, за сметка на това аз продължавам да правя глупости. глупост след глупост до края на света. чалгата наполовина се е заличила, но понякога избива в мен като петно на снежнобяла булчинска рокля в оня толкова важен ден. какво пък му е толкова важното, след като после и двете страни стават двойно по-похотливи. така де: "кое е това ястие, което снижава шансовете за секс на половина?", пита ме един приятел. "не знам" - отговарям му и свивам рамене. е, как кое? сватбената торта, казва ми той.
калинка и сватбените торти. не торти бих казала, сватбени ***. питам се, има ли възмездие в тоя живот? моментално и светкавично си го представям в лицето на някоя 23-годи6на пикла, докато аз бърша дупето на някой безкрайно сладък сватбен продукт. какво да се прави, такъв е животът. по btv. и не само. и извън btv и така актуалните турски сериали стават подобни ексцесии. както се казва, случва се и в най-добрите американски семейства. пък и очевидно, не само в американските. за какво говоря ли? просто си мисля за възмездието. нищо повече.
може би мислите ми започват да стават цинични. и как да не като цинизма е основната нишка в ежедневието ми. и не само в моето. огледайте се: никой ли не ви гледа с насмешка, упорито чудейки се на магарешкия ви инат да се борите с насрещния вятър?
*sex ми звучи по-добре на английски и това си е.
колко много мразя петъците. едната половина от работещите го удря яко на живот, в същото време останалата половина иска всичко да свърши преди края на работната седмица. безумие. тотално безумие. нескончаемо лутане, престорена заетост и средно 103 посещения на всички възможни нюз-руумове, фейсбук, туитър и пр. и пр. а аз ще бачкам и в събота, и в неделя. и няма да се срещам с интересни хора. нито пък ще правя интересни неща. в това число и онази трибуквена* дума, към която всички така устремено се засилват в петък вечер, та чак до понеделник сутрин. какво пък толкова. ще го преживея.
къде е кларнетка? егати. направо съм я забравила тия дни. не съм сигурна дали още е с мен или не е - така се е покрила. но, за сметка на това аз продължавам да правя глупости. глупост след глупост до края на света. чалгата наполовина се е заличила, но понякога избива в мен като петно на снежнобяла булчинска рокля в оня толкова важен ден. какво пък му е толкова важното, след като после и двете страни стават двойно по-похотливи. така де: "кое е това ястие, което снижава шансовете за секс на половина?", пита ме един приятел. "не знам" - отговарям му и свивам рамене. е, как кое? сватбената торта, казва ми той.
калинка и сватбените торти. не торти бих казала, сватбени ***. питам се, има ли възмездие в тоя живот? моментално и светкавично си го представям в лицето на някоя 23-годи6на пикла, докато аз бърша дупето на някой безкрайно сладък сватбен продукт. какво да се прави, такъв е животът. по btv. и не само. и извън btv и така актуалните турски сериали стават подобни ексцесии. както се казва, случва се и в най-добрите американски семейства. пък и очевидно, не само в американските. за какво говоря ли? просто си мисля за възмездието. нищо повече.
може би мислите ми започват да стават цинични. и как да не като цинизма е основната нишка в ежедневието ми. и не само в моето. огледайте се: никой ли не ви гледа с насмешка, упорито чудейки се на магарешкия ви инат да се борите с насрещния вятър?
*sex ми звучи по-добре на английски и това си е.
вторник, 30 март 2010 г.
ето ме пак..доста дни след последната публикация. отново лакирани нокти, отново разбито сърце. грамофонната плоча пак е прекочила и се връща на един и същ отрязък. от време и от случки.
възможно ли е да харесвам живота си? да обичам драмата така, както обичам секса и мъжете? явно да. изглежда никак не съм се уморила да търся и да не намирам. чарът на това така чакано усещане .. усещането за пролетта, което (особено) в момента дебне на всеки ъгъл в парка и се усмихва иззад всеки кен от загорка. обичам загорка, мамка му. точка.
и все пак май ще трябва малко да попиша за кларнетка. съвсем я забравих покрай тия цъфнали вишни и какво ли не навън. горката малка брюнетка остана сиротна: никакви преживявания, никакви мъже, никакви драми. и все пак..
пролетта ме връща назад към тоя (пълен с котки*) пловдив, където ми се случиха толкова много неща за толкова малко време, че понякога се чудя дали изобщо това е реалност. и тъй като изобщо не ми идва наум с кого да изпия една бира на билкова, ще взема да се пораздрънкам.
хух..той бе около 35, безкрайно чаровен, обичаше да подарява "4erutti" и "6opard", всъщност. дали това е бил първият му успешен ход, или цялата загадъчност около лияността му - никой не знае. факт е, обаче, че кларнетка, която тогава бе просто калинка, зяпна още при първия сблъсък с тоя така очарователен мъж, леко прехвърлил ония години, в които може да прави онова, което поиска. за сметка на това, което, колкото и да прехвърля, няма да се каже излишно - (благо)състоянието. е, какво да се прави блондинките са меркантилни. както и брюнетките.
и тъй, калинка се завъртя в опиянението на константното изобилие и безмерното щастие. но, както казват на чист тутракански** - if it's too good to be true, it's probably not. който го е измислил това, има едно голямо от мене. и от калинка.
идеята тук е, че (eto tuk zagubih nad 1 000 simvola) някои неща наистина са постулати. колкото и да се мъчим, колкото и да бягаме от истината.
както бе максимално точно описано в един филм, който скоро гледах (An Education), в един прекрасен ден се появява истината в лицето на жена му, която (вече) му е родила едно(и повече) деца и живее само на 200м. от калинка.
тук навярно тарантино би казал: next 4apter
*имаше едно стихотворение за пловдив и за котките..въпреки че чета и котки не намирам. навярно от пролетта.. ;-)
http://www.litclub.com/library/bg/debelianov/plovdiv.htm
**поздрави на един сладур, чието име няма да споменавам. active sales, horizon ;-)
възможно ли е да харесвам живота си? да обичам драмата така, както обичам секса и мъжете? явно да. изглежда никак не съм се уморила да търся и да не намирам. чарът на това така чакано усещане .. усещането за пролетта, което (особено) в момента дебне на всеки ъгъл в парка и се усмихва иззад всеки кен от загорка. обичам загорка, мамка му. точка.
и все пак май ще трябва малко да попиша за кларнетка. съвсем я забравих покрай тия цъфнали вишни и какво ли не навън. горката малка брюнетка остана сиротна: никакви преживявания, никакви мъже, никакви драми. и все пак..
пролетта ме връща назад към тоя (пълен с котки*) пловдив, където ми се случиха толкова много неща за толкова малко време, че понякога се чудя дали изобщо това е реалност. и тъй като изобщо не ми идва наум с кого да изпия една бира на билкова, ще взема да се пораздрънкам.
хух..той бе около 35, безкрайно чаровен, обичаше да подарява "4erutti" и "6opard", всъщност. дали това е бил първият му успешен ход, или цялата загадъчност около лияността му - никой не знае. факт е, обаче, че кларнетка, която тогава бе просто калинка, зяпна още при първия сблъсък с тоя така очарователен мъж, леко прехвърлил ония години, в които може да прави онова, което поиска. за сметка на това, което, колкото и да прехвърля, няма да се каже излишно - (благо)състоянието. е, какво да се прави блондинките са меркантилни. както и брюнетките.
и тъй, калинка се завъртя в опиянението на константното изобилие и безмерното щастие. но, както казват на чист тутракански** - if it's too good to be true, it's probably not. който го е измислил това, има едно голямо от мене. и от калинка.
идеята тук е, че (eto tuk zagubih nad 1 000 simvola) някои неща наистина са постулати. колкото и да се мъчим, колкото и да бягаме от истината.
както бе максимално точно описано в един филм, който скоро гледах (An Education), в един прекрасен ден се появява истината в лицето на жена му, която (вече) му е родила едно(и повече) деца и живее само на 200м. от калинка.
тук навярно тарантино би казал: next 4apter
*имаше едно стихотворение за пловдив и за котките..въпреки че чета и котки не намирам. навярно от пролетта.. ;-)
http://www.litclub.com/library/bg/debelianov/plovdiv.htm
**поздрави на един сладур, чието име няма да споменавам. active sales, horizon ;-)
вторник, 16 март 2010 г.
..докато ми изсъхне лакът за нокти и изсушителят обхване моята неустойчива на разливания клавиатура на античния gateway, който си закупих от щатите с малкото останали пари едно лято, драсвам няколко реда, за които, признавам си - не бях планувала. не се стърпявам, обаче да споделя на /91-8*/= 83 човека, сред които може би и жени, че бих искала да продължа с историята за принца, обаче по телевизията дават пътеводител на галактическия стопаджия. някак не мога да се съсредоточа, когато дават любимите ми глупости. любимите, веднага след сър уди алън, който е царят на безпорядъчното писане. и все пак, ще пробвам да се върна към личния си експеримент и (не)желаните последствия от него..
общо-взето няколкото месеца, които ми се случиха в началото на лятото бяха безкрайно наситени с емоции /предимно от моя страна/. обикновено не отдавам значение на каквито и да било съмнения, ревност, желание за притежаване, безочливи телефонни проверки, много приказки, типично женски номера, обсъждане с часове по телефона и прочее, но изведнъж се превърнах в истинска жена..с безумните почасови проверки на профила на съответния принц, опити да се вникне в определени фрази с оглед пълното разнищване на иначе случайно подметнати коментари и още и още, и още..! не знам кому са нужни тия глупости, казвах си аз преди тоя момент, докато в един момент над главата ми се появи оня, женски облак, пълен с глупости: обича ме, не ме обича; изневерява ми; пие ли сега бира с приятели, или кой знае какви ги върши с некоя друга калинка или блондинка /всъщност, после се оказа, че е била блондинка/. изобщо, моята интуиция започна да работи на пълни обороти и да ми създава 24-4асови дерзания, които никак не бяха присъщи за мен и точно поради тая причина ги ненавиждах. придобих ония притурки към съществото, наречено жена, които моите другарчета от детството - момчетата, ми бяха орязали. и ме адски заболя.
оказа се, че това си е работа на пълен работен ден. ровенето във facebook&twitter профила му, внимателното проучване на всяка коментираща жена, анализите на неговите texts ми отнемаха почти целия (работен) ден. и понеже, колкото и да го отричах, се виждахме сравнително рядко..и нощ. уважаеми (f) четящи, ще ви спестя драмите, но това не води до нищо добро: не приемайте тази практика. тя е унищожителна. както се оказа и в конкретния случай. той замина на пътешествие с някаква госпожица. и по-интересното: аз почти го закарах дотам ...
след 1,5 кг. шоколадов сладолед и една английска комедия, го бях преживяла.
когато (след няколко седмици) се обади, бе учуден защо не съм никак тъжна, че ме зарязва. и ми обясни как всички негови приятели били влюбени в мен /освен него/.
сбогом. и благодаря за рибата.
*91 е броят на посещенията в блога ми към момента на статията
**8 са моите посещения
общо-взето няколкото месеца, които ми се случиха в началото на лятото бяха безкрайно наситени с емоции /предимно от моя страна/. обикновено не отдавам значение на каквито и да било съмнения, ревност, желание за притежаване, безочливи телефонни проверки, много приказки, типично женски номера, обсъждане с часове по телефона и прочее, но изведнъж се превърнах в истинска жена..с безумните почасови проверки на профила на съответния принц, опити да се вникне в определени фрази с оглед пълното разнищване на иначе случайно подметнати коментари и още и още, и още..! не знам кому са нужни тия глупости, казвах си аз преди тоя момент, докато в един момент над главата ми се появи оня, женски облак, пълен с глупости: обича ме, не ме обича; изневерява ми; пие ли сега бира с приятели, или кой знае какви ги върши с некоя друга калинка или блондинка /всъщност, после се оказа, че е била блондинка/. изобщо, моята интуиция започна да работи на пълни обороти и да ми създава 24-4асови дерзания, които никак не бяха присъщи за мен и точно поради тая причина ги ненавиждах. придобих ония притурки към съществото, наречено жена, които моите другарчета от детството - момчетата, ми бяха орязали. и ме адски заболя.
оказа се, че това си е работа на пълен работен ден. ровенето във facebook&twitter профила му, внимателното проучване на всяка коментираща жена, анализите на неговите texts ми отнемаха почти целия (работен) ден. и понеже, колкото и да го отричах, се виждахме сравнително рядко..и нощ. уважаеми (f) четящи, ще ви спестя драмите, но това не води до нищо добро: не приемайте тази практика. тя е унищожителна. както се оказа и в конкретния случай. той замина на пътешествие с някаква госпожица. и по-интересното: аз почти го закарах дотам ...
след 1,5 кг. шоколадов сладолед и една английска комедия, го бях преживяла.
когато (след няколко седмици) се обади, бе учуден защо не съм никак тъжна, че ме зарязва. и ми обясни как всички негови приятели били влюбени в мен /освен него/.
сбогом. и благодаря за рибата.
*91 е броят на посещенията в блога ми към момента на статията
**8 са моите посещения
неделя, 14 март 2010 г.
Коректно написано, предварително се извинявам на евентуалните си читатели, че ще премина на опростен правопис* (благодаря ти, Роналд Шерникау/Ronald Schernikau** за това, че ме "светна"). Този правопис ми позволява да изразявам себе си по-бързо, без да натискам shift.
добре, че никой не ми е чел блога /ама наистина никой/, та да го вкарам малко в ред.
***
и така..последният път, виждам, кларнетка си направи регистрация в един сайт за запознанства /на който няма да споменаваме името/ и..сега, преди да отчетем резултата бих искала да спомена, че тази регистрация бе съвсем скоро и инцидентно закрита..тъй като кларнетка малко се поувлече. но после за това. и така:
стъпка 1.
прелюдия
както казах, сайтът няма да го споменаваме. само ще ви обадя, че е доста посещаван. много хора, всички от които, разбира се, търсят нещо. и всички си вярват, че това нещо е любовта, а после започват да питат "с какво си облечена". като че ли пък си длъжна да си облечена...ама хайде: светът е пъстър и сексуалности всякакви.
стъпка 2.
моментът на регистрация
регистрирах се аз, сложих си снимки, на мен, самата, тъй като, който и да попитате, ще ви каже, че няма по-голям нарцис от мен. и по-красива няма. започна се една безумна кореспонденция. влизах всяка вечер, без изключение, с колкото и проблеми да е трябвало да се справям през деня. бях безкрайно упорита и убедена, че ще се жертвам заради експеримента. а тя каква стана...
стъпка 3.
безумни разговори. още по-безумни срещи. най-безумни последици.
ох, тая стъпка е най-трудна за списване. и това е, защото с кларнетка така се увлякохме /по-скоро аз се увлякох, а кларнетка стана все по-пасивна/, че границата с действителността все повече се разми. толкова, че в един момент забравих, че ходя по срещи заради малкия си експеримент, а не защото имам нужда от срещи с подобни мъже.
стъпка 4.
все повече чалга, все по-малко кирилица
чалгата не е музика, чалгата е култура, бързам да уточня. в тая връзка: безброй много хора са се превърнали в чалга фенове. живеят чалга живот, харесват чалга жени и пият чалга напитки. започнах да пия от тези напитки и да се убеждавам, че не са чак токова лоши. ч-то в живота ми започна се се уголемява и в един момент кларнетка оживя. аз й дадох тяло, т.е. тя си взе моето и не знаех кога ще ми го върне. не й се противопоставях, защото забравих, че не ми харесва. . .
стъпка 5.
принцът. не малкия, с малкото п.
гнусотията на всичката чалга започна да ми идва повечко. в един момент избрах възможно най-нечалга вариант и реших да отида на среща. облякох подобаващи дрехи, наметнах се с една доза чар и ... трясс!! изведнъж се завъртях в необществената пералня на чувствата - нещо, от което мислех, че съм се оперирала отдавна. видиш ли, младежът сбъдна всичките ми кошмари, знаейки колко е специален /знаейки, казвам, защото наистина се оказа специален, глава до глава със сър норман фостър, това светило светнало/. най-общо казано кларнетка се събуди от зимния сън и се настрои на пролетна вълна. за съжаление, в най-неподходящия момент: есента.
...
*Eduard Schernikau е немски писател, роден в западна германия. той е краен комунист и, за съжаление, успява да премине в източна германия само няколко месеца преди падането на стената. **чисто на графично ниво, книгите му се отличават с липса на така характерните за немския език главни букви. пунктуацията, обаче, си е там ;-)
добре, че никой не ми е чел блога /ама наистина никой/, та да го вкарам малко в ред.
***
и така..последният път, виждам, кларнетка си направи регистрация в един сайт за запознанства /на който няма да споменаваме името/ и..сега, преди да отчетем резултата бих искала да спомена, че тази регистрация бе съвсем скоро и инцидентно закрита..тъй като кларнетка малко се поувлече. но после за това. и така:
стъпка 1.
прелюдия
както казах, сайтът няма да го споменаваме. само ще ви обадя, че е доста посещаван. много хора, всички от които, разбира се, търсят нещо. и всички си вярват, че това нещо е любовта, а после започват да питат "с какво си облечена". като че ли пък си длъжна да си облечена...ама хайде: светът е пъстър и сексуалности всякакви.
стъпка 2.
моментът на регистрация
регистрирах се аз, сложих си снимки, на мен, самата, тъй като, който и да попитате, ще ви каже, че няма по-голям нарцис от мен. и по-красива няма. започна се една безумна кореспонденция. влизах всяка вечер, без изключение, с колкото и проблеми да е трябвало да се справям през деня. бях безкрайно упорита и убедена, че ще се жертвам заради експеримента. а тя каква стана...
стъпка 3.
безумни разговори. още по-безумни срещи. най-безумни последици.
ох, тая стъпка е най-трудна за списване. и това е, защото с кларнетка така се увлякохме /по-скоро аз се увлякох, а кларнетка стана все по-пасивна/, че границата с действителността все повече се разми. толкова, че в един момент забравих, че ходя по срещи заради малкия си експеримент, а не защото имам нужда от срещи с подобни мъже.
стъпка 4.
все повече чалга, все по-малко кирилица
чалгата не е музика, чалгата е култура, бързам да уточня. в тая връзка: безброй много хора са се превърнали в чалга фенове. живеят чалга живот, харесват чалга жени и пият чалга напитки. започнах да пия от тези напитки и да се убеждавам, че не са чак токова лоши. ч-то в живота ми започна се се уголемява и в един момент кларнетка оживя. аз й дадох тяло, т.е. тя си взе моето и не знаех кога ще ми го върне. не й се противопоставях, защото забравих, че не ми харесва. . .
стъпка 5.
принцът. не малкия, с малкото п.
гнусотията на всичката чалга започна да ми идва повечко. в един момент избрах възможно най-нечалга вариант и реших да отида на среща. облякох подобаващи дрехи, наметнах се с една доза чар и ... трясс!! изведнъж се завъртях в необществената пералня на чувствата - нещо, от което мислех, че съм се оперирала отдавна. видиш ли, младежът сбъдна всичките ми кошмари, знаейки колко е специален /знаейки, казвам, защото наистина се оказа специален, глава до глава със сър норман фостър, това светило светнало/. най-общо казано кларнетка се събуди от зимния сън и се настрои на пролетна вълна. за съжаление, в най-неподходящия момент: есента.
...
*Eduard Schernikau е немски писател, роден в западна германия. той е краен комунист и, за съжаление, успява да премине в източна германия само няколко месеца преди падането на стената. **чисто на графично ниво, книгите му се отличават с липса на така характерните за немския език главни букви. пунктуацията, обаче, си е там ;-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
