не мога да повярвам, че ми се случва отново! или Господ ме наказва, или съпругите на бившите ми гаджета са впрегнали заклинателни сили .. едновременно. даже може би са направили едно спретнато RSVP със subject да й се върща тъпкано. каквото и да е, със сигурност им е отнело поне пет дни да наредят всичката тематика на събитието..

колко много мразя петъците. едната половина от работещите го удря яко на живот, в същото време останалата половина иска всичко да свърши преди края на работната седмица. безумие. тотално безумие. нескончаемо лутане, престорена заетост и средно 103 посещения на всички възможни нюз-руумове, фейсбук, туитър и пр. и пр. а аз ще бачкам и в събота, и в неделя. и няма да се срещам с интересни хора. нито пък ще правя интересни неща. в това число и онази трибуквена* дума, към която всички така устремено се засилват в петък вечер, та чак до понеделник сутрин. какво пък толкова. ще го преживея.

къде е кларнетка? егати. направо съм я забравила тия дни. не съм сигурна дали още е с мен или не е - така се е покрила. но, за сметка на това аз продължавам да правя глупости. глупост след глупост до края на света. чалгата наполовина се е заличила, но понякога избива в мен като петно на снежнобяла булчинска рокля в оня толкова важен ден. какво пък му е толкова важното, след като после и двете страни стават двойно по-похотливи. така де: "кое е това ястие, което снижава шансовете за секс на половина?", пита ме един приятел. "не знам" - отговарям му и свивам рамене. е, как кое? сватбената торта, казва ми той.
калинка и сватбените торти. не торти бих казала, сватбени ***. питам се, има ли възмездие в тоя живот? моментално и светкавично си го представям в лицето на някоя 23-годи6на пикла, докато аз бърша дупето на някой безкрайно сладък сватбен продукт. какво да се прави, такъв е животът. по btv. и не само. и извън btv и така актуалните турски сериали стават подобни ексцесии. както се казва, случва се и в най-добрите американски семейства. пък и очевидно, не само в американските. за какво говоря ли? просто си мисля за възмездието. нищо повече.
може би мислите ми започват да стават цинични. и как да не като цинизма е основната нишка в ежедневието ми. и не само в моето. огледайте се: никой ли не ви гледа с насмешка, упорито чудейки се на магарешкия ви инат да се борите с насрещния вятър?




*sex ми звучи по-добре на английски и това си е.