..докато ми изсъхне лакът за нокти и изсушителят обхване моята неустойчива на разливания клавиатура на античния gateway, който си закупих от щатите с малкото останали пари едно лято, драсвам няколко реда, за които, признавам си - не бях планувала. не се стърпявам, обаче да споделя на /91-8*/= 83 човека, сред които може би и жени, че бих искала да продължа с историята за принца, обаче по телевизията дават пътеводител на галактическия стопаджия. някак не мога да се съсредоточа, когато дават любимите ми глупости. любимите, веднага след сър уди алън, който е царят на безпорядъчното писане. и все пак, ще пробвам да се върна към личния си експеримент и (не)желаните последствия от него..

общо-взето няколкото месеца, които ми се случиха в началото на лятото бяха безкрайно наситени с емоции /предимно от моя страна/. обикновено не отдавам значение на каквито и да било съмнения, ревност, желание за притежаване, безочливи телефонни проверки, много приказки, типично женски номера, обсъждане с часове по телефона и прочее, но изведнъж се превърнах в истинска жена..с безумните почасови проверки на профила на съответния принц, опити да се вникне в определени фрази с оглед пълното разнищване на иначе случайно подметнати коментари и още и още, и още..! не знам кому са нужни тия глупости, казвах си аз преди тоя момент, докато в един момент над главата ми се появи оня, женски облак, пълен с глупости: обича ме, не ме обича; изневерява ми; пие ли сега бира с приятели, или кой знае какви ги върши с некоя друга калинка или блондинка /всъщност, после се оказа, че е била блондинка/. изобщо, моята интуиция започна да работи на пълни обороти и да ми създава 24-4асови дерзания, които никак не бяха присъщи за мен и точно поради тая причина ги ненавиждах. придобих ония притурки към съществото, наречено жена, които моите другарчета от детството - момчетата, ми бяха орязали. и ме адски заболя.
оказа се, че това си е работа на пълен работен ден. ровенето във facebook&twitter профила му, внимателното проучване на всяка коментираща жена, анализите на неговите texts ми отнемаха почти целия (работен) ден. и понеже, колкото и да го отричах, се виждахме сравнително рядко..и нощ. уважаеми (f) четящи, ще ви спестя драмите, но това не води до нищо добро: не приемайте тази практика. тя е унищожителна. както се оказа и в конкретния случай. той замина на пътешествие с някаква госпожица. и по-интересното: аз почти го закарах дотам ...
след 1,5 кг. шоколадов сладолед и една английска комедия, го бях преживяла.
когато (след няколко седмици) се обади, бе учуден защо не съм никак тъжна, че ме зарязва. и ми обясни как всички негови приятели били влюбени в мен /освен него/.

сбогом. и благодаря за рибата.


*91 е броят на посещенията в блога ми към момента на статията
**8 са моите посещения