(булевардни) романи

"жените развалят всеки роман опитвайки се да го направят вечен", оскар уайлд
"жените са убедени, че еякулацията и комуникацията са неразривно свързани", кларнетка

никога няма да забравя тоя израз обуславящ безвкусната "литература", достъпна в първите години на демокрацията, а именно "булеварден роман". там надълго и нашироко се обясняват процесите на случайните съдбовни срещи, влюбването до полуда и всички последващи розови действия, та чак до полудетайлно описание на еротичния акт по сношение на младите вклюбени. не се сещам за подобно четиво, което да завършва по начин, различен от щастливия край, даже обикновено фигурира и замък, празненства и пр.
какво се случва после, булевардната хронология позорно мълчи..

кларнетка, естествено, ненавижда половинчати работи и поради тая причина е решила да поразнищи трайността на любовта след първата брачна нощ и да добави малко страници в романа. ясно е, че никой романтик няма да се зачете. ето защо, романтици от всички страни, натиснете хикса горе вдясно.

години наред листя тоя том с афоризми на оскар уайлд и си мисля колко ще ми бъде приятно да го чуя в разговор. цитатът с романа е най-главно верую на жената, допре ли до чувства. човекът добре го е прозрял, макар да е наблюдавал жените по-скоро с изследователски интерес, отколкото с друг. и все пак: може ли да си спестим значителни загуби в коефициента на полезно действие, след като срещнем някого, или сме обречени на вечно празноглавие в контекста на любовта?
истината рядко е само черна или само бяла; обаче в тоя случай ми се струва, че смело мога да заявя желанието си да изолирам ония сектори в мозъка, които действат от кръста нагоре, леко вляво. мозъкът и сърцето рязко си противоречат; ето защо не е редно вторият орган да ръководи първия, особено когато липсват реални, повтарям реални предпоставки за нещо различно от "ох, ма много мий готинку с негуу". защото след "готинкото" романът, уви, продължава, обаче замъкът липсва тъй, както липсва първоначалния ентусиазъм на всяко ново начало.

П.П.: еякулацията не предшества комуникацията, ако изначално последната е била пренебрегната.

vodka orange juice=празен апартамент+sade
празен апартамент+sade=vodka orange juice
...vodka orange juice
....vodka orange juice
floor;
vodka orange juice.
bed;
end.

ако правилно си спомням какво беше казал Pascal 7.0 формулата следва да е вярна. естествено величините са променливи: водката невинаги е водка, обаче краят винаги си е край.
много ми беше мъчно за калинка, но връзките нанасят сериозни поражения на несериозните момичета като нея. млъкват сериозно. и трайно.
добре, че това положеие е като точката и запетайката на Pascal, та да има за какво да си говорим днес. а именно за ";"

за тия, дето са нямали късмета на калинка г-жа бухал да им преподава ИТ в невръстна възраст, бих казала, че ";" ще рече край, ама не съвсем. край, след който следва истинският край, обусловен от истинска "."
и понеже винаги ме обвиняват в краткост реших да прекаля с препинателните знаци, за да създам малко текстови пълнеж.
anywho, както казват американците, но от скоро и много българи, калинка is back. back in the game. в нейния случай /поне от практиката досега/ ";" никога не е било равно на "." или с други думи вари го, печи го, все на блондинка мирише. което, разбира се, не е никак лошо. не познавам блондинки, които да миришат лошо. ..затова ги и харесвам, де.
да си дойдем на думата за препинателните знаци: в крайна сметка те май са най-интересната част от написаното, защото носят истинската емоция. също като водката&сексуалните преживявания.
което отново ни връща някъде между (точката и запетаята) и точката. къде да сложим всеки един от тия препинателни знаци, когато хем ни боли, хем ни сърби? или по-скоро трябва някой друг да ни я сложи...точката. защото, каквото и да си говорим - става дума за секс. добре, че се обосновах най-накрая, току-виж сте се отказали от четенето.

та..мислила, мислила кларнетка и решила, че една страстна "сериозна" връзка няма да й се отрази зле. тъй, обаче в съшия този момент се оказва, че страстна и сериозна са определения, неподходящи да се сложат едно до друго, без да се разделят от противопоставителен съюз. с други думи, защо батерията на страстните преживявания се стопява след време и има ли, по дяволите, изключения?
четох вчера една девойка, която беше си играла с батко google с фразата 'защо жените си падат по кретени' и батко google й казал, че туй бил доста често срещан въпрос. аз пък четох в лицекнигата топ 10 на най-срещаните женски въпроси във форуми: чеестно, паднах от смях:
1. какво да правя /?! с кое/;
2. как да му обясня, че съм му вярна /?!?!?!/;
3. защо ме остави? /../
не мога да приема, че жените задават подобни въпроси където и да е и да се чудят после дали мъжете са кретени. ми не са кретени: ние сме за е**.


..с оглед всички дивотии, които написах, мисля да се самообобщя: не разчитайте на Принца, Коня или както там си го представяте, а на собствения си оргазмометър. той никога не греши.

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

световното vol.1

Facebook RSVP: П*** Плейс* обича жените на футболните фенове


ееех, най-накрая седнах да разкажа малко за кларнетка. и то в най-голямата жега, егати. отварям една бира по случая и се чудя откъде да започна, какво ли се чудя като държа жокера в ръцете си, световното, естествено.



наред с вестите около топката jabulani, ексхибиционизма на един народ (или поне на Краля), voulles vous vulvuzaılle madmoıselle, красивите испанци и прочее, световното е една добре смазана машина за бира /водка, кола, уиски...etc./ и дигитални телевизори "на промоционална" (обикновено) двойна цена.
да си кажа честно, трудно правя разлика между LED, HD и всички останали технологии, и респективно пет пари не давам какво е, стига да се вижда достатъчно добре, сиреч, >47", обаче виж, бирата /водката, колата, уискито...etc./са ми много любими. и през всичките 32 /трийсет и два/ дни си казвах, че трябва да пия по-малко. пил си, пил си..лягай си. при това сам.

ама..тя приказката затова е в мъжки род, защото на хората им е ясно какво става с женската психика и физика след третата водка: всичко крещи да бъде изложено на показ и възхищение. поне до сутринта, когато започват да навлизат първите слънчеви лъчи /заедно с първите спомени от снощи/ и да огряват леката издутина в съседната част на леглото. зениците се разширяват с бликва серия от въпроси ... , първият от които: защо, по дяволите?
защо блещукащият безимен пръст е така привлекателен, защо бялото боро на тоалетката вместо още една четка за зъби в банята, защо, защо, защо?

ей-такива ми ти мисли следват от безотговотно наливане на всичко с над 12% алкохол - количество крайно неприлично за една млада дама като Кларнетка. ей за това точно е виновно световното първенство, HD телевизорите и топката jabulani..
***
to be expatiatory continued




*едно заведение в Пловдив - б.а.

не мога да повярвам, че ми се случва отново! или Господ ме наказва, или съпругите на бившите ми гаджета са впрегнали заклинателни сили .. едновременно. даже може би са направили едно спретнато RSVP със subject да й се върща тъпкано. каквото и да е, със сигурност им е отнело поне пет дни да наредят всичката тематика на събитието..

колко много мразя петъците. едната половина от работещите го удря яко на живот, в същото време останалата половина иска всичко да свърши преди края на работната седмица. безумие. тотално безумие. нескончаемо лутане, престорена заетост и средно 103 посещения на всички възможни нюз-руумове, фейсбук, туитър и пр. и пр. а аз ще бачкам и в събота, и в неделя. и няма да се срещам с интересни хора. нито пък ще правя интересни неща. в това число и онази трибуквена* дума, към която всички така устремено се засилват в петък вечер, та чак до понеделник сутрин. какво пък толкова. ще го преживея.

къде е кларнетка? егати. направо съм я забравила тия дни. не съм сигурна дали още е с мен или не е - така се е покрила. но, за сметка на това аз продължавам да правя глупости. глупост след глупост до края на света. чалгата наполовина се е заличила, но понякога избива в мен като петно на снежнобяла булчинска рокля в оня толкова важен ден. какво пък му е толкова важното, след като после и двете страни стават двойно по-похотливи. така де: "кое е това ястие, което снижава шансовете за секс на половина?", пита ме един приятел. "не знам" - отговарям му и свивам рамене. е, как кое? сватбената торта, казва ми той.
калинка и сватбените торти. не торти бих казала, сватбени ***. питам се, има ли възмездие в тоя живот? моментално и светкавично си го представям в лицето на някоя 23-годи6на пикла, докато аз бърша дупето на някой безкрайно сладък сватбен продукт. какво да се прави, такъв е животът. по btv. и не само. и извън btv и така актуалните турски сериали стават подобни ексцесии. както се казва, случва се и в най-добрите американски семейства. пък и очевидно, не само в американските. за какво говоря ли? просто си мисля за възмездието. нищо повече.
може би мислите ми започват да стават цинични. и как да не като цинизма е основната нишка в ежедневието ми. и не само в моето. огледайте се: никой ли не ви гледа с насмешка, упорито чудейки се на магарешкия ви инат да се борите с насрещния вятър?




*sex ми звучи по-добре на английски и това си е.

ето ме пак..доста дни след последната публикация. отново лакирани нокти, отново разбито сърце. грамофонната плоча пак е прекочила и се връща на един и същ отрязък. от време и от случки.
възможно ли е да харесвам живота си? да обичам драмата така, както обичам секса и мъжете? явно да. изглежда никак не съм се уморила да търся и да не намирам. чарът на това така чакано усещане .. усещането за пролетта, което (особено) в момента дебне на всеки ъгъл в парка и се усмихва иззад всеки кен от загорка. обичам загорка, мамка му. точка.

и все пак май ще трябва малко да попиша за кларнетка. съвсем я забравих покрай тия цъфнали вишни и какво ли не навън. горката малка брюнетка остана сиротна: никакви преживявания, никакви мъже, никакви драми. и все пак..

пролетта ме връща назад към тоя (пълен с котки*) пловдив, където ми се случиха толкова много неща за толкова малко време, че понякога се чудя дали изобщо това е реалност. и тъй като изобщо не ми идва наум с кого да изпия една бира на билкова, ще взема да се пораздрънкам.
хух..той бе около 35, безкрайно чаровен, обичаше да подарява "4erutti" и "6opard", всъщност. дали това е бил първият му успешен ход, или цялата загадъчност около лияността му - никой не знае. факт е, обаче, че кларнетка, която тогава бе просто калинка, зяпна още при първия сблъсък с тоя така очарователен мъж, леко прехвърлил ония години, в които може да прави онова, което поиска. за сметка на това, което, колкото и да прехвърля, няма да се каже излишно - (благо)състоянието. е, какво да се прави блондинките са меркантилни. както и брюнетките.
и тъй, калинка се завъртя в опиянението на константното изобилие и безмерното щастие. но, както казват на чист тутракански** - if it's too good to be true, it's probably not. който го е измислил това, има едно голямо от мене. и от калинка.
идеята тук е, че (eto tuk zagubih nad 1 000 simvola) някои неща наистина са постулати. колкото и да се мъчим, колкото и да бягаме от истината.
както бе максимално точно описано в един филм, който скоро гледах (An Education), в един прекрасен ден се появява истината в лицето на жена му, която (вече) му е родила едно(и повече) деца и живее само на 200м. от калинка.

тук навярно тарантино би казал: next 4apter

*имаше едно стихотворение за пловдив и за котките..въпреки че чета и котки не намирам. навярно от пролетта.. ;-)
http://www.litclub.com/library/bg/debelianov/plovdiv.htm
**поздрави на един сладур, чието име няма да споменавам. active sales, horizon ;-)

..докато ми изсъхне лакът за нокти и изсушителят обхване моята неустойчива на разливания клавиатура на античния gateway, който си закупих от щатите с малкото останали пари едно лято, драсвам няколко реда, за които, признавам си - не бях планувала. не се стърпявам, обаче да споделя на /91-8*/= 83 човека, сред които може би и жени, че бих искала да продължа с историята за принца, обаче по телевизията дават пътеводител на галактическия стопаджия. някак не мога да се съсредоточа, когато дават любимите ми глупости. любимите, веднага след сър уди алън, който е царят на безпорядъчното писане. и все пак, ще пробвам да се върна към личния си експеримент и (не)желаните последствия от него..

общо-взето няколкото месеца, които ми се случиха в началото на лятото бяха безкрайно наситени с емоции /предимно от моя страна/. обикновено не отдавам значение на каквито и да било съмнения, ревност, желание за притежаване, безочливи телефонни проверки, много приказки, типично женски номера, обсъждане с часове по телефона и прочее, но изведнъж се превърнах в истинска жена..с безумните почасови проверки на профила на съответния принц, опити да се вникне в определени фрази с оглед пълното разнищване на иначе случайно подметнати коментари и още и още, и още..! не знам кому са нужни тия глупости, казвах си аз преди тоя момент, докато в един момент над главата ми се появи оня, женски облак, пълен с глупости: обича ме, не ме обича; изневерява ми; пие ли сега бира с приятели, или кой знае какви ги върши с некоя друга калинка или блондинка /всъщност, после се оказа, че е била блондинка/. изобщо, моята интуиция започна да работи на пълни обороти и да ми създава 24-4асови дерзания, които никак не бяха присъщи за мен и точно поради тая причина ги ненавиждах. придобих ония притурки към съществото, наречено жена, които моите другарчета от детството - момчетата, ми бяха орязали. и ме адски заболя.
оказа се, че това си е работа на пълен работен ден. ровенето във facebook&twitter профила му, внимателното проучване на всяка коментираща жена, анализите на неговите texts ми отнемаха почти целия (работен) ден. и понеже, колкото и да го отричах, се виждахме сравнително рядко..и нощ. уважаеми (f) четящи, ще ви спестя драмите, но това не води до нищо добро: не приемайте тази практика. тя е унищожителна. както се оказа и в конкретния случай. той замина на пътешествие с някаква госпожица. и по-интересното: аз почти го закарах дотам ...
след 1,5 кг. шоколадов сладолед и една английска комедия, го бях преживяла.
когато (след няколко седмици) се обади, бе учуден защо не съм никак тъжна, че ме зарязва. и ми обясни как всички негови приятели били влюбени в мен /освен него/.

сбогом. и благодаря за рибата.


*91 е броят на посещенията в блога ми към момента на статията
**8 са моите посещения